РЕЛИГИЯ И СВОБОДА В БЪЛГАРИЯ

Как да сме сигурни, че вярата в Исус Христос и мисионерското дело са законна и защитена дейност в Република България?

В настоящата брошура накратко ще Ви запознаем със законовата уредба, реалното състояние и библейската перспектива по въпросите на религиозната свобода, които касаят християните и тяхното служение в България.

Съдържание:

· Що е свобода на съвестта и религиозна свобода?

· Какво значение има законовото уреждане уреждане на религиозната свбода за вярващия?

· Как е уреден законово въпроса за религиозната свобода в България днес?

· Откъси от закони по въпроса на свободата на религия

· Какво казва Библията за властите, вярващите и тяхното служение, и мястото на религиозната свобода в тези взаимоотношения?

· Четири мита относно вярата и свободата на религията в България

· Какво да правим когато е застрашена или нарушена нашата религиозна свобода?

Използвани съкращения: КРБ – Конституция на България; ЕКПЧ – Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи; Републиката – Република България.

ЩО Е СВОБОДА НА РЕЛИГИЯТА И СВОБОДА НА СЪВЕСТТА

Човек се ражда с определени права, които, ако му бъдат отнети лишават живота му от много от възможностите, от които той би могъл да се ползва. Тези права се наричат основни човешки права. Международното общество е приело редица документи, по въпросите на човешките права. Тези документи включват Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В тези права са включени и свободата на религия и свбодата на съвестта. Много от тези международни договори за правата на човека за одобрени и подписани от Българското правителство. Европейската конвенция дори е вътрешно българско право от 1992 г.

Какво е свобода на съвестта? Какво е свободата на религията? Най-просто казано свободата на съвестта е възможността на всеки човек сам, без насилие, да избере своите убеждения или вяра и да ги практикува. Ако вярваш, че Исус Христос е Божия Син и Спасител, ти имаш правото да се поучаваш от неговите учения, да се молиш, и да разпространяваш християнството. Същото важи и за други религии или политчески идеологии. Важно ограничение на това право е то да не бъде използвано за вреда на други хора. С други думи, свободата на съвестта и свободата на религията са неутрални по отношение на истината—тези права имат единствената цел да дадат възможност на всеки човек да избере в какво да вярва и да практикува вярата си и да я разпространява без насилие.

Извод: Свободата на съвестта и свободата на религия са основни, абсолютни човешки права, които са одобрени от Българската държава и са записани в основния

закон на страната—Конституцията. Те дават възможност на всеки човек сам да избира своите убеждения и религиозна вяра и да ги практикува и разпространява.

КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ИМА ЗАКОНОВОТО УРЕЖДАНЕ НА РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА ЗА ВЯРВАЩИЯ?

Свободата на религия за всеки е закрепена със закон в България. Що е закон? Това са правила приети в човешката обществена организация, които уреждат проблемите в отношенията между хората и техните организации. Вярващите хора са част от обществото и те участват в направата на закони и в тяхното спазване. Особено важни за вярващите са законите, които се отнасят до вярата и нейното практикуване.

Ето защо, един закон има значение само когато е спазван доброволно или въведен със сила, когато няма желание у хората да го спазват. (Сила тук не значи само физическа принуда, а различни форми на по-лека принуда—глоби, санкции и т.н.)

Когато основните човешки права, включително и свободата на съвестта и свободата на религия са уредени в закон те трябва да бъдат спазвани като задължително правило за всеки, включително и за държавата и нейните служители. Така включването на защитата на свободата на вярата и свободата на съвестта в Конституцията на България означава, че обществото и управлението му са решили, че тези права трябва да бъдат опазени и защитени. Това е законът в Републиката—в България има свобода на религията. горе

Извод: Свободата на съвестта и свободата на религия на всеки човек са съвременна обществена ценност и те са гарантирани със закон в България (КРБ, ЕКПЧ). Тоест да вярваш в Бога, да упражняваш вярата си в събрание и сам, да разпространяваш вярата си пред други, е законна и защитена дейност на цялата територия на България.

КАК СЕ ПРИЛАГА ЗАКОНА?

Истината е, че често има разминаване между приетия закон и действителното му прилагане. Възможно е да има закон за определен аспект в обществото, но никой да не го спазва. Тогава този закон е мъртъв. Правово общество и свободно общество е това, което приема добри закони и след това всички в обществото ги изпълняват. За съжаление, в Републиката хората тепърва привикват с навиците на свободата и демократичната законност.

По въпросите за религиозната свобода в България има разминаване между закон и практика. Въпреки, че свободата на съвестта и свободата на религия са обявени за защитена ценност и право на всеки в Основния закон на Републиката и в други важни закони, често това право е нарушавано от самите органи на държавната власт, която е приела тези закони. Това става като кметове искат регистрации за провеждане на събиране, приемат наредби за ограничаване на религиозната дейност, налагат се ограничения за религиозно-благотворителна дейност, приемат се закони, които ограбват дадената от КРБ свобода на религията и т.н. Все още има централен държавен орган за религиозен контрол към Министерски съвет.

Разбира се, днес в България няма хора, които биват пращани в затвора или в концентрационни лагери заради убежденията си или вярата си. Но също вярно е, че на вярващите, които активно прокламират своята вяра, се гледа с неразбиране, подозрение и често с неодобрение. Тази обществена нагласа често се пренася и върху управниците, които са хора от същото това общество, а често са и неосведомени по въпросите на силата на Конституцията в тяхната община и тяхната юрисдикция.

Извод: Когато държавните органи действат чрез думи, разпространение на информация или действия срещу вашето право на свобода на религията, това не означава, че Вие нарушавате закона. Въпреки, че държавните органи трябва да спазват закона, често от незнание, те биха могли да действат срещу закона. Ваше право е да помогнете на държавните служители да спазят КРБ и ЕКПЧ като Ви осигурят правото на свбода на религията (което включва правото на събиране на закрито без регистрация или разрешение от властите, правото на необезпокоеното разпространяване на своите убеждания, което включва евангелизации чрез слово, печат и филм). Разпространяването на идеи, включително религиозни, е законна и защитена дейност. Друг е въпросът, че тази свобода на словото и разпространяването на информация е нещо ново за хората и управниците, които са свикнали с общество, в което мнението на хората трябва да бъде ограничавано, а не споделяно публично. Задължение на християнина е да спазва закона, дори когато властта не го спазва. Християнският служител има задължение да помогне на властта да спази Конституцията в частта за свободата на религия като отстоява правата си по мирен начин.

горе

ИЗВАДКИ ОТ ЗАКОНИ ПО РЕЛИГИОЗНА СВОБОДА

По-долу са приложени извадки от действащи закони на цялата територия на Република България. Текстовете са ясни и не е нужно тълкуване за да се разбере значението им. Можете да се позовавате директно на тези текстове, от действащото бългаско право при нужда.

Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи

(Конвецията е действащ вътрешен български закон от 1992)

Чл. 9.1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали.

2. Свободата да се изповядва религия или убеждения подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защита на обществения ред, здраве и морал или за защита на правата и свободите на другите.

Конституция на Република България

Чл. 13, ал.1. Вероизповеданията са свободни.

Чл. 37, ал.1. Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

Ал. 2. Свободата на съвестта и вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.

Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да давасведения за свои или чужди убеждения.

Чл. 31, ал. 1. Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук изобра.жение или по друг начин.

Чл. 43, ал.3. За събранията на закрито не се изисква разрешение.

Конституционен съд – Решение № 5 /конституционно дело № 11/1992 г./

(това решение, има значение на тълкувание на закона, но не е закон само по себе си)

Правото на вероизповедание, както и правото на мисълта на убежденията е едно абсолютно основно лично право, непосредствено свързано с интимния духовен мир на човешката личност и поради това представлява ценност от висш порядък.

Правото на вероизповедание обхваща следните по-важни правомощия:

1. Правото на свободен избор на вероизповеданието.

2. Възможността за свободно упражняване на вероизповеданието: чрез печат, слово, чрез създаване на религиозни общности и сдружения, тяхната дейност вътре в общността и извън нея като проявление на обществото.

Наказателен кодекс

Чл. 165, ал. 1. Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и добрите нрави, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Ал. 2. Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участва в религиозни обреди и служби.

Ал. 3. За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.

/чл.163, ал. 1. Лицата, които участват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната или расовата им принадлежност, се наказват:

1. подбудителите и предводителите – с лишаване от свобода до пет години;

2. всички други – с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Закон за събранията, митингите и манифестациите

Чл. 2. Събрания, митинги и манифестации могат да се организират и провеждат от граждани, от сдружения, от политически и други обществени организации.

Чл. 8, ал. 1. За свикване на събрание или на митинг на открито, организаторитенай-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват общинския съвет или кметството, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга.

Ал. 2. В неотложни случаи за събранието или митинга на открито, уведомлението по предходната алинея, може да се направи в еднодневен срок.

горе

КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА ПО ВЪПРОСА ЗА ВЛАСТТА И СВОБОДАТА НА РЕЛИГИЯТА

Библията е ръководство за живот, вяра и служене на Бога за всеки християнин. По въпросите за отношенията между вярващите и светската власт Новия Завет има на какво да ни научи.

Исус Христос, когато бе провокиран да изкаже уличаващо политически становище заяви, че ние следва да даваме това, което светската власт изисква като отдаваме на Бога заслуженото (Матея 22:21). Това учение обаче изисква мъдрост и конкретна яснота в определена ситуация когато интересите на кесаря и Бога, на държавата и религията се разминават. Исус не се ангажира с мнение да загърбим задълженията си към светската управа на базата, че ние сме духовни деца на Бога. В същото време, обаче, Той ясно заяви, че ние имаме задължение към Бога, което не може да остане пренебрагнато.

В Новия Завет апостолите Павел и Петър също дават представа за отношението към властите (Римляни 13:1-7 и 1 Петрово 2:13-17). В тези пасажи се описва нуждата да разбираме служението на светските управници като Божии служители за да има ред в обществото. Без власт в обществото обгърнато от грях и бунт срещу Бога ще настане хаос. Задачата на светската управа е тройна, така както е описана в цитираните пасажи: (1) опазване на реда; (2) наказание на злосторниците; (3) насърчение на добротворците. Дори правителството да не успява да изпълни добре всички свои задачи, християните дължат уважение и данъци на властта заради съвестта си, която разбира, че властите служат на Бога опазвайки обществото от хаос и разпадане. Християните следва да се молят за управляващите (1 Тимотей 2:2). Тези пасажи дават причината защо трябва да се отдава “на кесаря кесаревото”—властта е от Бога и нейните задачи са полезни за обществото.

Има ли, обаче, и случаи когато препоръката за покорство към властите влиза в конфликт с вярата на християнина? Как следва да действа вярващият в ситуация на такъв конфликт? Да, има много случаи, в които светската власт се противопоставя на християните. Важно е да се отбележи тук, че това противпоставяне следва да е на верска основа, а не на основа изпълнение на типичните задължения на светската власт. Ако властта иска вярващия да си плати данък за колата, тя има своето основание за това. Ако обаче властта има претенции към Божия народ на верска основа, Библията дава свобода за неподчинение на изискванията на властите. Примери за това са взаимодействията на апостолите в глави 4 и 5 на книгата Деяния на апостолите от Новия Завет (Виж Деян. 4:5, 18-20; 5:28,29). Когато светската власт, в единение с религиозната управа, забрани на апостолите да проповядват в името на Исус Христос, апостолите отказаха да се подчинят на това изискване. Дали те не бяха наясно с изискването за покорство на властта или това, че всяка власт е от Бога? Те бяха наясно—апостол Петър бе един от авторите на пасажа за уважение към властите, и едновременно с това отказа да се подчини на заповедите на същите. Но това не е противоречие. За апостолите беше ясно, че същият Бог, който бе дал авторитет на светската власт беше дал власт на тях да проповядват спасение в Христовото име (Матея 28:18-20). Ако назначената от Бога власт се противопостави на Божията заповед, то тази власт действа незаконно. Исус Христос заповяда на апостолите в Матея 28: “Даде ми се всяка власт на небето и земята, отидете и правете ученици от всички народи, като ги учите и кръщавате...” Тази заповед отменя властта на светските управници, ако последната е насочена срещу изпълнението на Великата заповед за евангелизиране на света в името на Исус. С други думи забраната за проповядване на евангелието от страна на властите е незаконна! Подобна забрана не е защитена от изискването на Библията за покорство към светската управа. Такава забрана е израз на бунта на светската власт към източника на нейния авторитет—Бог. Бог е заповядал проповядването на спасение чрез Своя Син и всяко противопоставяне на тази заповед е бунт срещу властта на Бога. Това важи за всички случаи във всички страни по света, и се отнася за всички правителства и църкви, включително и българските.

Библията ясно говори, че религиозната свобода и свободата на съвестта за християнина е дадена вече не от закона за човешките права, а от Божия закон, чрез пълнотата на властта на Исус Христос.

Важно е да отбележим тук, че все пак, Бог не отменя напълно нуждата да се покоряваме на властите дори, когато те забраняват проповядването на Исус. Подобно правителство продължава да изпълнява функциите си, въпреки, че в духовно отношение то излиза вън от покорството си на Божията задача за служба към обществото и се обръща срещу властта (Бог), която му е дала власт, като забранява проповядавнето на Христа. Затова, християните не могат да се покоряват на разпореждания, които забраняват разпространението на евангелието. Но това непокорство не може да е революционно или целящо смяна на властта—вярващият е длъжен да не се покори само на тези забрани, които ограничават неговата съвест и разпространението на християнската вяра и убеждения. Ранната църква не се молеше за смяна на управляващия режим, а за дързост да проповядва словото при каквито и да било условия на опозиция, дори при преследване от държавната власт, която се беше нагърбила с религиозни функции (Деян. 4:23-31).

Извод: Християните се покоряват на властите и уважават тяхната дейност по управление на обществото. Християните, обаче, са длъжни да се покорят на Бога, а не на бунтовната светска власт, когато същата забранява християнството и разпространението на християнската вяра.

горе

ЧЕТИРИ МИТА ОТНОСНО ВЯРАТА И СВОБОДАТА НА РЕЛИГИЯТА В БЪЛГАРИЯ

В случая думата “мит” означава неистина, която е влязла в широка обществена употреба и всички я считат за истина. Има много митове относно свободата и религията в Републиката, но четири са най-важните, тъй като те са свързани със закона и свободата на религията.

Мит № 1. За да вярваш законно трябва да имаш регистрация от държавата.

Това е старо комунистическо разбиране за същността на свободата на вярата и свободата на съвестта. Истината е, че никакво разрешение не е нужно за да може човек да има едно или друго убеждение. Държавата не може и няма право да преценява вярата на никого индивидуално или на група вярващи. Тази забрана за

преценка на вярата от държавните служители е в основните закони на Републиката – Конституцията и ЕКПЧ. Вярата следва личността и нейните убеждения—за убеждения и споделянето им публично не се иска регистрация.

Мит № 2. За да е легална църквата тя също трябва да е регистрирана.

Това също не е вярно. Църквата е легална и законна само поради факта, че група хора се събират в името на Христос. Съгласно българските основни закони няма изискване за една църква да бъде регистрирана от държавата за да могат вярващите да функционират като църква (събрания, проповеди, евангелизации и т.н.). Регистрацията по сегашния стар Закон за изповеданията е стара комунистическа практика за контрол над църковните водачи и хората, които те водят.

Действително, регистрацията е удобна законова форма за да се създаде така нареченото “юридическо лице”. Юридическото лице е правна измислица предназначена за улеснение на група хора, които искат да имат банкова сметка на името на своята организация, по-лесно да сключват договори и едно лице (юридическото, т.е. организацията) да бъде носител на имуществени права. Но ако групата не иска да има регистрация, то може само един или няколко нейни представители на сключват тези договори лично за другите. Но регистрацията като образуване на юридическо лице, което се управлява от хора, няма в никакъв случай смисъла на разрешително за вяра или религиозна дейност.

Мит № 3. Понеже е в закона, религиозната свобода действа автоматично и всички са наясно с нея.

Законът има действие само когато някой го прилага. Властите често не са наясно със законите, които защитават религиозната свобода. Затова гражданите имат отговорност да изискват спазването на закона. Истината е, че много малко, местни управници имат идея за това, че религиозната свобода и свободата на съвестта предвидени в Конституцията и в ЕКПЧ имат действие на територята на цялата Република, а тази територия включва и техните общини. Затова е нужно всеки християнин да се запознае с правата си като вярващ и да разяснява на управниците, че свободата на съвестта и свободата на религията е закон, който не изключва никого в никоя част от територията на България. В случай, че управниците не се съобразят с тези разяснения е редно да потърсите помощ от висшестоящи държавни органи или правозащитни организации и адвокати.

Мит № 4. Трябва да се приеме закон за вероизповеданията за да бъде регламентирана религиозната дейност

Това е невярно. Сега действащият закон за изповеданията е от 1949 година и действа само минимална част от него. Той е на дело отменен от Конституцията от 1991 г. но властта все още го използва защото няма достатъчно силна опозиция на неправомерното прилагане на този закон. Опитите за приемане на закон за регулиране на религията в последните 12 години в Републиката са се проваляли многократно защото всички предложения са били за контрол и държавно потисничество над вярващите и тяхната дейност. Такива законопроекти са с в противоречие с желанието на България да се движи към свободно гражданско общество и към Европа. Истината е, че религиозната дейност е вече достатъчно добре уредена от основните закони: в КРБ и ЕКПЧ. Отделен закон за религията не е нужен. Достатъчно е само църквите, които искат да образуват свое юридическо лице да се регистрират както всички останали нестопански организации като фондация или сдружение. Това решение ще премахне ненужния централизиран контрол над Христовата църква. Развитието на

законодателството към свобода или потискане на религията зависи от активната позиция на вярващите или липсата на такава.

горе

КАКВО ДА ПРАВИМ КОГАТО СА НАРУШЕНИ РЕЛИГИОЗНИТЕ НИ ПРАВА?

В какво се изразява едно нарушение на религиозната свобода? Да вземем за пример една прожекция на филма Иисус. Всяко действие или бездействие на местната или централната власт, което попречи на прожекцията на филма—възпиране на хората да влязат в залата, намеса в частни отношения при наемане на частна зала от страна на кметове и техните представители, прекъсване на прожекциите без основантелна причина (паспортна проверка не може да бъде основание за прекъсване на прожекция) и т.н. Всичко това са нарушения на свободата на религия и на редица други основни конституционни свободи.

За да може да бъдат държани отговорни съответните държавни органи, които тормозят без причина вярващи и свободни хора имайте предвид следното:

· информирайте се веднага за имената, длъжността и службата, която представляват държавните органи, които ви пречат на дейността;

· съберете доказателства за техните действия—обикновено това са: свидетели (вземете имена и адресите им за контакт), видео и звукозаписи или веществени материали—скъсани плакати, повредени машини, др.;

· подайте в най-кратък срок жалба срещу извършителите в службите, които те представляват или пред по-горна инстанция;

· влезте във връзка с вашите водачи и ръководители на служението за да ги информирате за ситуацията, за молитва и за решение как да се постъпи по повод нарушението;

· чрез вашите ръководители или независимо от тях потърсете контакт с правозащитни организации и специалисти по религиозна свобода за съвет или помощ.

Имайте предвид, че държавните органи не винаги действат злонамерено, а поради липса на осведоменост, поради некомпетентност по въпросите на религиозната свобода и поради неправилното схващане, че властта определя закона, а не обраттното. Вашата навременна реакция ще даде възможност за обратна вързка и това тези държавни служители да коригират поведението си. Когато ситуацията го налага, изисквайте извинение от държавните служители.

Основен извод: Религиозната свобода на вярващите християни в Републиката е закрепена в светския закон и в Библията. Как? (1) Вярващите имат законово право съгласно най-висшите закони действащи в България да упражняват вярата си и да евангелизират чрез всякакви средства без да е нужна регистрация или разрешение от властите. Целта на регистрацията е улеснение на дейността на вярващите, а не разрешение за дейност. (2) Библията призовава християните да уважават властите и да им се покоряват, което не се отнася до случаите, в които властите забраняват християнската вяра и нейното разпространение до всички.

Авторските права са запазени – © 2002 Център за религиозна свобода – проект на международната християнска мисия “Доор ъв хоуп интернешънъл”. Материалът е отпечатан със съдействието на Проекта за филма “Иисус”. Този материал може да бъде свободно разпространяван ако е указано авторството. Недопустими са изменения в текста. Тази брошура и други материали по въпросите на религиозната свобода можете да четете в интернет на адрес: http://bclf.tripod.com

горе